Въпросите около проявлението на държавната принуда и налагане санкции винаги са били актуални. Към тях спадат и правомощията на държавните органи да предприемат действия по събиране на глоби. На първо място следва да се посочи, че глоба са налага за извършено нарушение на задължение предвидено в закон, наредба или друг нормативен акт. Такива са например са случите, в които физическо лице се санкционира за превишена скорост при управление на МПС, неподаване на в срок на Годишна данъчна декларация, а при юридически лица непоставяне на фискално устройство (в случай, че не се избягва деклариране на приходи), нарушаване на трудовото законодателство и други. Настоящата статия има за цел да разясни случаите, кога санкционираните лица, могат да се освободят от задълженията си да заплащат глоби наложени от държавни органи.

I. Глоба и Имуществена санкция.

Въпреки широко разпространеното мнение в обществото „Глоба“ и „Имуществена санкция“ не са тъждествени понятия. Разликата между двете понятия произтича от това спрямо какъв субект се налагат. С глоба може да бъде санкционирано само физическо лице за извършено от него административно нарушение (в някои случаи и при престъпление), докато имуществена санкция се налага на юридическо лице за административни нарушения или неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността му. Посоченото деление не е само теоретично, но и практическо, както ще видите по-надолу в настоящата статия.

II. Налагане на глоба/имуществена санкция.

Глобата и имуществената санкция се налагат с наказателно постановление при спазване на специфичния ред за това, предвиден в Закона за нарушенията и наказанията. Самият закон е приет още през 1969г., при коренно различни обществено-икономически условия. Не случайно този нормативен акт често се критикува, че е остарял и не отговаря на съвременните нужди на българската държава в борбата й срещу лицата незачитащи и нарушаващи националното ни законодателство. Наказателното постановление като държавен акт по налагане на административно наказание се издава от оправомощените за това лица със специалните закони. Така например за нарушения на ЗДвП наказателното постановление се издава от Министъра на вътрешните работи, Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от тях длъжностни лица (най-често ръководителите на Областни дирекции на МВР ), а за нарушения на Закона за данък добавена стойност наказателните постановления се издавате издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. На следващо място, за да породи своето действие наказателното постановление следва да бъде връчено на санкционираното лице. От връчването тече 7-дневен срок, в който може да бъде подадена жалба срещу постановлението, ако лицето срещу което е издадено счита, че глобата/санкцията са наложени незаконосъобразно. Едва след изтичането на този срок (в случай, че не е обжалвано) наказателното постановление влиза в сила и глобата/санкцията следва да бъде изпълнена.

III. Давностен срок с изтичането, на който наложената глоба/санкция се погасява.

Давностостния срок с изтичането, на който се погасяват наложени глоби и имуществени санкции е 2 /две/ години. Посоченото означава, че ако глоба или санкция не бъде събрана в срок от две години, считано от датата, от която е наложена, то същата не следва да се изпълнява. В настоящия случай е важно да посочим, че този 2-годишен срок се прекъсва, ако държавният орган (приходната администрация) предприеме действия за събиране на наложената глоба/имуществена санкция. След прекъсването му, давностният срок започва да тече отначало. Тази законова възможност е предвидена за случаите, в които въпреки опитите на държавата да се изпълни наказанието, поради една или друга причина (напр. липса на имущество), това не може да се случи. Вземайки предвид гореизложеното при преценка, дали едно задължение за глоба/имуществена санкция е погасено по давност трябва да се съобрази, дали са налице действия, с които давността е прекъсната. Такива действия са например образуване на изпълнително дело от публичен изпълнител за събиране на дължимата сума, налагане на запор на банкови сметки, насрочване на опис на недвижим имот и др. За да не се стигне до хипотеза, в която тези продължават до безкрай законодателят е предвидил и абсолютна давност, с изтичането, на която наказанието се счита за погасено, независимо колко пъти давностния срок е бил прекъсван. Абсолютната давност е 3 години и започва да тече от влизане в сила на наказателното постановление. От посоченото правило има едно изключение и то засяга случаите, в които е наложена „глоба“. Абсолютната давност не се прилага, когато в двугодишния давностен срок за събирането на глобата е образувано изпълнително производство. Посоченото означава, че съществува принципна възможност срокът за събирането на глобата да бъде удължаван до безкрай. Важно е да отбележим, че това изключение не се прилага, когато е наложена имуществената санкция. Така абсолютната давност за имуществена санкция наложена на юридическо лице или едноличен търговец е 3 години и с изтичането й се погасява възможността за изпълнение на санкцията.

IV. Отписването на глобите и имуществените санкции не става автоматично.

Дори да е изтекъл давностния срок за глоба или имуществена санкция, отписването на тези задължения не става автоматично. Изтичането на давността не е обстоятелство, изключващо отговорността на нарушителя, а обстоятелство, изключващо принудителното изпълнение на административното наказание от страна на държавните органи. Това означава, че дори да заплатите едно задължение, което е погасено по давност, последното не е заплатено без основание и не може да искате възстановяване на платените суми. В тази връзка, когато считате, че Ваше задължение по наложена глоба или имуществена санкция е погасено по давност следва да отправите писмено възражение за недължимост на претендираната сума поради изтичане на законоустановения давностен срок. Органът по изпълнението може да уважи или отхвърли Вашето искане, който отказ подлежи на съдебен контрол.

V. Противоречива практика.

Не са редки случаите, в които органите по приходите отказват да отпишат задължение по наложена глоба/имуществна санкция като погасено по давност с мотива, че след образуване на изпълнително производство, давностния срок е 5-годишен съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК. Тази неправмоерна практика наложи приемането на Тълкувателно решение от Върховният административен съд, с което се разреши окончателно този въпрос. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 04.12.2017г. на I и II колегия на ВАС след прекъсване на давността при действия по събиране на административното наказание „глоба”, давностния срок е 2 /две/ години.

* В случай, че имате въпроси във връзка с наложени глоби или имуществени санкции, не се колебайте да се свържете с нас.